Катя дамаджаната надига и игриво тя намига. 5 кила вода изпи и в очите й блестят искри. Катерина водичка си обича и никога не го отрича. Много литри тя поема и често я боли корема. Не било от водата, а от нея си самата. Женски някакви неща, Митко така и не разбра.

2 бутилки на земята си стоят, нека да е само този път. В следващия такъв момент, ще търсим нов апартамент. Митко и Катя на квартира, да ни гледа цял свят сеира. Хитри двама сме с нея и ще чистим полилея. Впечатление добро да оставим, грешката с водата да поправим.

Свърши ли водата наляна, Катя ще отида до Горна баня. Самичка тубите ще донесе и няма закуска да яде. Време за курса ще настъпи и е време към рейса да пристъпи. Минават минута – две, а тя настоява да яде. Хапвай мила каза Митко, да не се удавиш ти на плитко.

Ала ей така с храната заминава си водата. Дамаджаните празни са отново, това обаче не е нищо ново. Случва си се често, както аз оставям ресто. Навици имаме си ние и не можем да ги скрием. Никой не е идеален, макар и да е оригинален. Всеки има си кусури, а ние сме си весели и щури.

Минералната вода я има, просто трябват двама – трима. Те бутилките да носят смело и да сторят добро дело. Благодарности от Катя ще получат живи, хората с косите сиви. На Митко те са майка и баща, не носят много на шега. Но ей, че идва таз промяна и усмихват се и двама. Пиенето на вода е горд – олимпийски рекорд. Катето е сладка душица и унищожава всичката водица.

Митко доволен е за трима, защото Катя го топли цяла зима. Не обръщай той внимание на водата, а на Катето самата. Иска да са двама с нея и спокойно да живеят. Това е негово желание, а на Катя обещание. Вярва той на всяка дума и си носи нова Puma. А с Катето желае – танци с нея да играе.

Автор на текста: Димитър Йорданов Беловеждов