Катя пак на Митко казва, че нещо важно забелязва. Няма нищо за обяд, а умира си от глад. Един хляб и един кренвирш за обяд – това е нейното решение, гледам я с изумление. Един хляб ли чух добре, чудя се като дете. Грешка в изказа има, не цял хляб, а филийка ще си взима. Обърнахме го на шега и ей го на - написах стих по темата сега.

И тъй като съм почнал в рима, нека смях голям да има. Бившето й гадже Симеон я притеснява, тя игнорира го веднага. Казва му: Мони остави ме, един хляб и един кренвирш с Митко двама си делиме. Чуди се откъде му е дошло и дали това е нещо зло. Вежди аз повдигам и на Катето намигам – това му стига затвори, време е да ляга и заспи.

Следва мъничко мълчание, не отдавам аз внимание. Ти не си го нагрубила, казвам аз с гръмка сила. Звъни ни денонощно той, не дава ни никакъв покой. Нормално е да го отбиеш, не искаш чувствата ми да убиеш. Усмивката показа се на нейното лице, погали моето сърце. Смехът отново прокънтя, няма никаква сръдня. Продължавам аз напред и подготвям нов куплет. От нищото като на инат ей ти един хляб и кренвирш за обяд.

Нека весело да ни бъде, връзката ни да пребъде. В живота двама да вървим и добро на всеки сътворим. Сили имаме за трима, важното е хляб и кренвирши да има. Ако свършат те в магазина – ще подготвим нова рима. В умът ми има запаси, не само за колбаси. За любовта ми към Катенцето сладко, ще разказвам аз на дълго и накратко. Не искам читателя да отегча, с дълги и мъчителни слова. Смях да има поне за един и половина.

Автор: Димитър Йорданов Беловеждов

Всички прилики с имена и събития в стихотворението са случайни!