Утрото дойде и помислих за дете. Искам то да е щастливо, да е весело – игриво. Но за танц си трябват двама, време е да си намеря дама. Нещеш ли, звънна телефонът и сдържах си аз тона. Чужд номер ме смущава, а дамата се извинява. Димитър търся аз, видях обява ваша аз. Катя Колева се казвам и във Фейсбук често се показвам.

Здравейте – отговорих бързо, никой не искам аз да връзвам. Нека първо да се видим двама и търся аз сериозна дама. Дете ми е мечтата и не работя на заплата. С фирма дигитална, купих си пералня. Купих си и нова спалня, но не искам да ви дразня. Тези теми ще обсъдим и скуката ще пропъдим. Удобно ли е във винарна, без да ходя аз във Варна.

Белите брези ми е кварталът, историята при мен е бяла. В Овча купел ще пристигна и закачливо ще намигна. Думи весели звъняха, гласовете ни се сляха. А ще стане ли това с телата – зависи от мене, кандидата. Трябва да се постарая, вместо да седя и ридая. Време е живота си да променя и да забравя думата тъга. Взимам твърдо решение и тръгвам в кварталното заведение. Там ще чака сладичкото Кате, за това казах даже и на тате.

Срещата се осъществи и пламнаха искри. Допир нежен до ръката моя ме избави от тотална параноя. За този миг аз мечтаех и тихо стенех и ридаех. Бог обаче се намеси и Катя над мене се увеси. Почувствах женската ѝ длан, нямах време аз за срам. Уговорихме си втора среща, а жената беше умна – веща. Трябва ми това на мен, но не и за един ден.

Вкъщи тутакси прибрах се, вечерях много и засмях се. Тя ли ще е майка на моето дете, попитах, гледайки в небе. Бъдещето ще покаже, мъката ми то ще смаже. Щастливи мигове ми предстоят, а не тъжни като всеки път. Връзки имах неуспешни, грешки много, никак смешни. От хора умни и мъдри съвет получих – не се мъдри. Действай смело, направи едно добро дело. Набрах номера на Катерина и поисках втора среща скоро да има.

И ето че нещата се получават, всички лоши мисли заминават. Нея започнах да сънувам, говорех си и името ѝ бълнувах. Направих на семейството ми впечатление и на църквата занесох аз дарение. Благодарен съм на Бога, тъй като дете да имам вече ще мога. За щастието на Катя мисля, боря се и не я притискам. Пети месец стана, а ние сме си двама.

Връзка силна и желана, тук съмнение просто няма. Реалност туй е – не мечта, всеки вече го разбра. Митко добра жена намери, вече не се страхува, не трепери. Годежен пръстен Катето получи и шестица от тотото улучи. Това не е парична сума, а мъж коректен, сладкодумен. Той обича я безкрайно, в живота няма нищо случайно. Завършвам аз това стихотворение с много разум и търпение. Пътят труден е, но знам – Катя значи моят плам.

Автор: Димитър Йорданов Беловеждов

Стихотворението е написано по повод годежа на Митко и Катерина.